Невидими въздушни реки в небето образуват гигантски дупки в антарктическия лед
През 1973-а в морския лед край антарктическото крайбрежие – на пръв взор безусловно от нищото – се появява гигантска дупка. Толкова огромна, че би могла да погълне и щата Калифорния.
Мистериозният отвор се задържа и през идните три зими. Впоследствие наподобява изчезва, само че през 2017-а се появява още веднъж и е огромен колкото щата Мейн.
В случая става дума за полиня – незамръзващ прозорец на повърхността на даден воден басейн. Това е дупка в средата на ледената завивка, която не се изтегля даже и в най-тежките студове. Един физически феномен, който може да се следи както при течащите, по този начин и при стоящите води.
Мистериозната уедълска полиня обаче, образувала се над океанското плато Мод Райз в морето Уедъл – съставлява много рисков образец за този естествен феномен. Защо е толкоз гигантска и се образува с такава ниска периодичност?
Миналата година учени допускат, че въпросната полиня е резултат от голям брой климатични аномалии, протичащи се едновременно. Друго изследване от 2019-а, ръководено от атмосферния академик Диана Франсис, дефинира една от тези евентуални аномалии: белези, оставени от мощни циклони, формирани от атмосферната циркулация. Те избутват плуващия лед в посока, противоположна на окото на бурята, а това от своя страна основава въпросните великански отвори.
Днес Франсис оглавява ново проучване, което хвърля спомагателна светлина върху феномена. Оказва се, че учените са пренебрегвали въздействието на атмосферните реки, формирани от топъл, мокър въздух. Според Франсис и нейният екип тези „ небесни реки “ най-вероятно са изиграли „ основна роля “ в образуването на уедълската полиня от 1973-а и 2017-а.
„ Изненадах се, когато забелязах съвсем незабавното разтапяне на леда, затрупан от атмосферните реки по време на най-студените месеци в годината в Антарктика “, споделя Франсис пред Nature Middle East.
Според откривателите атмосферната циркулация е пренесла топъл и мокър въздух от крайбрежието на Южна Америка до полярния район. Тя е довела до разтапянето на леда посредством поредност от резултати, в това число освобождението на топлота във въздушната маса, локализиран парников резултат, основан от водните пари и приносът на динамичностите на циклоните.
„ Атмосферните реки вършат бурите и доста по-интензивни, защото ги доставят с повече водни пари. Всичко това е обвързвано между тях “, добавя Франсис пред New Scientist.
Откритията на учените са оповестени в Science Advances.
